Лек за грип, бомбастично рекламно обещание и обвързващ договор в любопитно съдебно дело

Понякога една реклама е просто реклама, но друг път тя може да се превърне в договор. Именно това се случва в едно от най-известните дела в английското договорно право, известно като делото за „димната топка“ (на английски Carlill v Carbolic Smoke Ball Co, 1893). Историята е толкова необичайна, че звучи почти като сюжет от роман.

Рекламата-обещание

В края на XIX век в Англия върлувала грипна пандемия, по онова време изключително сериозно и смъртоносно заболяване, отнело живота на около един милион души. Компанията „Карболик Смоук Бол“ разработила нов продукт против грип. Нарекла го smoke ball (“димна топка”). Това било нещо като инхалатор – гумена топка била свързана с тънка тръбичка, която се поставяла в ноздрата. При стискане с ръка топката освобождавала карболови пари, които се впръсквали в носа.  Днес такова лекарство почти сигурно би било забранено или поне строго регулирано, защото в по-големи количества карболът, известен също като карболова киселина или фенол, причинява дразнене на дихателните пътища, изгаряне и отравяне. За тогавашната наука тези факти вече са били известни,  затова са го използвали разреден. И все пак, през  XIX век го възприемали като „чудодеен антисептик“, защото английският лекар Джоузеф Листър го въвел в хирургията за  обработване на рани. Дезинфектирането било революционен скок в медицината, затова карболът станал модна съставка на сапуни, таблетки и спрейове, а водата за уста Listerine, която се използва и до днес, е наречена в чест на същия този доктор Листър.

В тази историческа обстановка компанията „Карболик Смоук Бол“  създала своя карболов инхалатор. За да убеди хората в ефективността му, тя публикувала реклама в един от най-влиятелните лондонски вестници на времето – „Пал Мал Газет“. В нея дава дръзкото обещание да изплати 100 лири стерлинги на всекиго, който се разболее от грип, въпреки че е използвал инхалатора три пъти дневно в продължение на две седмици. За да покаже, че обещанието е напълно сериозно, компанията обявила, че е депозирала 1,000 лири стерлинги като гаранция в банка „Алианс“ на „Рийджънт Стрийт“ в Лондон.

Илюстрация на карболов инхалатор, генерирана за нуждите на тази статия. 

За викторианска Англия това са били значителни суми. Самият инхалатор е струвал 10 шилинга (около £80 в днешни пари). Според рекламата една „димна топка“ можела да се използва от цяло семейство в продължение на няколко месеца, което я правело „най-евтиното средство в света“, като цената включвала и пощенска доставка. Сумата обаче била по силите на викторианската средна класа и донякъде на квалифицираните работници, които печелели около 40 шилинга седмично, но за неквалифицираните работници тя представлявала приблизително половината от седмичната им заплата. Затова обещаната награда от £100 била много солидна. Равнявала се на няколко месечни заплати на квалифициран работник, приблизително около £15,000 в днешни пари. Още по-впечатляващ бил размерът на депозита. С £1,000 (днешни £150,000) е можело да се купи едно малко жилище. Именно този детайл по-късно е възприет от съда като важно доказателство, че компанията е искала хората да приемат обещанието ѝ насериозно.

Жената, която повярвала на рекламата

Г-жа Люиса Елизабет Карлил решава да изпробва чудодейния инхалатор. Тя принадлежала към образованата викторианска средна класа. Родена е в семейството на търговец на платове и корабен агент. На 27-годишна възраст се омъжва за адвоката Джеймз Бригс Карлил, с когото имат три деца и живеят в Лондон.

Г-жа Карлил е около 46-годишна, когато закупува и започва да използва инхалатора. По природа тя била много педантична и в този случай също стриктно следвала инструкциите за употреба. Водила си дневник кога е използвала „димната топка“ – три пъти дневно, всеки ден, в продължение на два месеца. Но въпреки това г-жа Карлил се разболяла от грип. (Малък исторически спойлер: дамата доживява до  97-годишна възраст и умира през 1942 г.)

След като хваща грипа, г-жа Карлил претендира обещаните от производителя £100, но искането ѝ е пренебрегнато. Съпругът ѝ, адвокатът Джеймз Бригс Карлил, изпраща още две писма от нейно име, но компанията отговаря едва на третото, заявявайки, че г-жа Карлил трябвало ежедневно да използва инхалатора в офиса им под наблюдение, с цел да се предотвратят измами. Г-жа Карлил завежда дело, което впоследствие се превръща в прецедент в английското договорно право. Интересна подробност е, че в съдебната битка, един от адвокатите на компанията е Хърбърт Хенри Аскуит, тогава все още млад, но вече много успешен адвокат, който 15 години по-късно става министър-председател на Великобритания. Въпреки това съдът отсъжда в полза на г-жа Карлил.

Какво разглеждал съдът?

Съдът трябвало да реши дали рекламата има силата на договор или е просто преувеличение, а също и дали г-жа Карлил е възприела рекламата насериозно и дали е изпълнила условията за получаване на наградата.

Компанията се защитавала с аргумента, че рекламата е само „търговско преувеличение“, или маркетингов трик, който не създава правно задължение. Според нея валиден договор не е възникнал, защото не е имало преговори между страните и г-жа Карлил не е уведомила компанията, че приема офертата. Иначе казано, компанията се опитва да убеди съда, че са ползвали рекламен трик, без да са искали да сключват договор. 

Съдът обаче е на друго мнение и още на първа инстанция постановява нещо революционно за времето си – че рекламата представлява валидна едностранна оферта към широката публика. Рекламата може да бъде отправена буквално към „целия свят“ и това се нарича „едностранен“ договор. При  този тип договори не е необходимо уведомяване, че офертата е приета, защото приемането става чрез действията от страна на клиента.  В случая на г-жа Карлил е приела офертата като е използвала инхалатора според инструкциите.

Съдът също така приема, че обещанието не е празна реклама, тъй като депозитът от £1,000 в банка показва ясно намерение компанията да бъде правно обвързана.

Производителят обжалва, но Апелативният съд единодушно потвърждава решението в полза на г-жа Карлил.

Защо делото е важно и днес

Решението по делото на г-жа Карлил изпраща ясно послание към бизнеса, че ако една фирма публично обещае нещо на своите клиенти, съдът може да я задължи да го изпълни, дори ако обещанието е под формата на реклама. Затова компаниите трябва внимателно да формулират своите публични твърдения.

Принципите, заложени в делото на г-жа Карлил, намират отражение и в съвременното право на Европейския съюз, което предвижда механизми за защита на потребителите срещу подвеждащи търговски практики. Директивата за нелоялните търговски практики забранява подвеждащата реклама, неизпълнимите обещания и фиктивни награди. Ако една фирма публично обещае награда без намерение да я изпълни, това може да представлява нелоялна търговска практика и да доведе до административни санкции.

Подобни принципи са застъпени и в българското право. Законът за задълженията и договорите предвижда, че публичното обещание за награда е обвързващо, ако някой изпълни поставените условия. Например: „Давам 500 € на всеки, който намери изгубеното ми куче.“ Лицето, което намери кучето, придобива право да получи обещаната награда. Механизмът е сходен с този в делото „Карлил“ – обещание към неопределен кръг лица, което се приема чрез действие, без да е необходимо предварително съгласие.

Макар делото „Карлил“ да произхожда от английското право, то извежда универсалния принцип, че публичното обещание може да създаде правно задължение, приемането може да стане чрез действие, а рекламата понякога има съвсем реални правни последици. Именно поради това то остава толкова значимо и до днес. За съвременния потребител този принцип е важно напомняне, че публичните обещания на търговците невинаги са просто „рекламен трик“, а могат да имат силата на договор, дори ако потребителят не е подписвал нищо.

\u00a9 Дани Хау 2026. Всички права запазени. Авторска статия и оригинално съдържание. 

Препубликуването на съдържанието, изцяло или частично, без изричното съгласие на автора е забранено.

Източници

Съдебно дело

Carlill v Carbolic Smoke Ball Co [1893] 1 QB 256 (Court of Appeal).

Правна литература

Poole, J. (2020). Textbook on Contract Law. Oxford University Press.
McKendrick, E. (2023). Contract Law: Text, Cases, and Materials. Oxford University Press.
Stone, R., & Devenney, J. (2017). The Modern Law of Contract. Routledge.

Българско право

Закон за задълженията и договорите

Право на Европейския съюз

Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council of 11 May 2005 concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market (Unfair Commercial Practices Directive).
EUR-Lex – https://eur-lex.europa.eu

Исторически източници

The Pall Mall Gazette (1891). Advertisement for the Carbolic Smoke Ball.
Dulwich Society. The Story of Louisa Elizabeth Carlill.
https://www.dulwichsociety.com

История на медицината

Bynum, W. (2008). The History of Medicine: A Very Short Introduction. Oxford University Press.
Porter, R. (1999). The Greatest Benefit to Mankind: A Medical History of Humanity. HarperCollins.

За автора:

• Бакалавър по Право с отличие, с експертиза в англосаксонското право и правото на ЕС
• Магистър по Английска филология
• Бакалавър по Педагогика (български език и литература; чуждоезиково обучение по английски език)
• Диплома по Стопанска икономика
• Сертифициран заклет преводач в TRANSLA Translation Services

Как охлюв се замесва в съдебно дело, променило историята на англосаксонското право?

През 1932 г. Камарата на лордовете на Обединеното кралство се произнася по делото Donoghue v Stevenson  (Донъхю и Стивънсън). Казусът е безспорно куриозен заради фактите, довели до съдебния процес и леко пикантния привкус, че „виновникът“ е един охлюв, при това разложен. Истинската значимост на съдебното решение се състои в това, че съдът отговаря на фундаменталния въпрос: Може ли човек да носи отговорност за действията си спрямо лице, с което няма договор. И този отговор променя завинаги разбирането за правната отговорност (duty of care на английски), като поставя основите на съвременното англосаксонско право за непозволено увреждане (Tort Law).

Изображението е генерирано с помощта на изкуствен интелект за нуждите на тази статия.

Фактите по случая

В един августовски ден на 1928 г., Кери Мей Донъхю пристига в шотландския град Пейсли, за да се види с  приятелката си Мини Оруъм. Двете  се отбиват в популярното тогава кафене „Уелмидоу“ на италианеца Франсис Мингела, където Оруъм черпи Донъхю с модната тогава пенлива напитка „Шотландски флоут“ – джинджифилова бира с топка сладолед.

Джинджифиловата бира на Донъхю била сервирана в непрозрачна стъклена бутилка – обичайна практика по онова време. На етикета пишело, че е произведена от местния пивовар Дейвид Стивънсън. Донъхю отпила част от напитката си, после собственикът на кафенето долял остатъка в чашата ѝ. Тогава пред очите на всички, от бутилката изпаднал полуразложен охлюв. От гледката Донъхю почувствала силно гадене и повърнала в тоалетната. По-късно била хоспитализирана по повод тежък гастроентерит и нервен шок. Решила да заведе дело, без да подозира, че то щяло да промени историята на правораздаването завинаги! Обаче в оня август на 1928 Донъхю се изправила пред сериозен проблем  - липсвало правно основание за повдигане на иск.

Художествена реконструкция, генерирана чрез изкуствен интелект за нуждите на тази статия. Визуализацията не отразява реални лица.

Големият проблем – липсата на договор

Макар случаят да изглеждал като типично хранително отравяне, съществувало сериозно правно препятствие – срещу кого да се заведе искът.

Сервитьорът не можело да бъде съден, защото той не е произвел напитката, а само я е сервирал. Бутилката е била непрозрачна и запечатана, следователно сервитьорът не е можел да провери съдържанието, без да увреди продукта.

За кратко като ответник бил привлечен собственикът Мингела, с аргумента, че е възможно да е съхранявал бутилките неправилно. Производството срещу него обаче било прекратено, защото сметката е платена от приятелката. Това е ключово в случая, защото сметката се считала за договор с кафенето, но след като Донъхю не била платила, не била страна по договора и не можела да предяви иск по Договорно право. Приятелката не била пострадала, следователно не можела да търси обезщетение.

Така фокусът се преместил върху производителя, - единственият, който е контролирал съдържанието на напитката при бутилирането. Само че по онова време правната уредба не вменявала задължения на производителите към крайните потребители. Исковете за вреди срещу производители обикновено били за нарушаване на договор или за измама. Така възникнал новаторският казус: Може ли един производител да е правно задължен към човек, когото никога не е срещал и с когото не е сключвал договор?

Изображение, генерирано с помощта на изкуствен интелект за нуждите на тази статия.

Коя е Кери Мей Донъхю?

Кери Мей МакАлистър, по съпруг Донъхю, е родена на 4 юли 1898 г. в Камбъсланг в семейство на работници. Омъжва се за Хенри Донъхю, но губи три от децата си при раждане, като оцелява само синът ѝ Хенри. Работи като продавачка, а след раздялата със съпруга си през 1928 г. живее в беден квартал на Глазгоу като 30-годишна самотна майка с ограничени финансови възможности. Адвокатските услуги и тогава не били никак евтини. Така, в търсенето на помощ, Донъхю попаднала на Уолтър Лийчман - амбициозен адвокат, който се съгласил да поеме случая про боно, защото открил пропуск в закона, заради който крайният потребител оставал незащитен. Лийчман видял възможност да защити правата на клиентката си, но и шанс да постави начало на промяна в законодателството, която да засегне всички потребители.

Капката, която отприщила правната лавина

Съдебната битка се оказала продължителна и ожесточена, но не толкова заради парите, а защото делото имало потенциала да промени законодателството.  

Лийчман завел иск срещу производителя Дейвид Стивънсън, собственик на пивоварната. Стратегията му била да докаже, че производителят носи отговорност към крайния потребител.

Искът бил за обезщетение от £ 500, което днес се равнява на около £40,000. За онова време това била внушителна сума — над два пъти повече от средния годишен доход в Шотландия. Размерът на претенцията бил определен на базата на сравнително близък до този случай от 1869, тъй като напълно идентичен на този на Донъхю нямало в историята на правораздаването.

Обвиненията срещу пивоваря Стивънсън

Адвокатът на Донъхю изложил следните обвинения срещу Дейвид Стивънсън:

• Стивънсън дължал отговорност към крайния потребител, поради което е трябвало да предотврати попадането на охлюва в бирата.
  • Той е нарушил това свое задължение, защото не е осигурил адекватна система за почистване на бутилките, или ги е държал на места, достъпни за охлюви.
  • Именно неполагането на това задължение е довело до вредата за здравето на Донъхю.

Илюстрацията е генерирана чрез AI технология специално за тази статия.

Защитната позиция на пивоваря Стивънсън

Стивънсън, представляван от своя изключително влиятелен адвокат Джордж Мортън, оспорил изцяло иска, започвайки с правната му основа. Той твърдял, че в  англосаксонското право не съществува задължението, което му се вменява и съответно той не дължал отговорност към лице, което не е закупило продукта директно от него. Според него договорните му ангажименти приключвали в момента, в който е продал бирата на дистрибуторите.

Адвокатът настоявал, че стомашният проблем на Донъхю се дължал на „влошеното ѝ здравословно състояние“ по принцип, а не на точно тази бира. Претендираната сума от £500 била, според него, прекомерна.

Стивънсън отричал изобщо да е имало охлюв в бутилката, както и да е доказано, че бирата е негово производство. По онова време била широко разпространена практиката празните бутилки да се връщат на пивоварите за повторно пълнене. Поради това, твърдял той, било възможно бутилки с неговия етикет да са попаднали по погрешка при други производители. Това обаче поставя логичния въпрос – защо друг пивовар би напълнил бутилката със своя бира, без да постави собствен етикет?

Това изображение е създадено с помощта на изкуствен интелект с цел да илюстрира съдържанието на тази статия.

Съдебните битки

Съдебните битки се проточват около четири години.

• На първа инстанция съдът не отсъжда по същество, но отхвърля възражението на Стивънсън, че искът е изцяло неоснователен. Това е процесуална победа за Донъхю, защото съдията се произнася, че производителите дължат грижа към потребителите, което свързва директно Стивънсън и Донъхю, независимо, че нямат договор помежду си.
• Стивънсън обжалва с аргумента, че решението на първата инстанция противоречи на действащото англосаксонско право. Апелационният съд се произнася в негова полза.
• Донъхю от своя страна обжалва пред Камарата на лордовете - тогавашната най-висша съдебна инстанция, заменена днес от Върховния съд.

В решаващия етап на съдебната битка в защита на Донъхю се включва още по-опитен адвокат – Уйлям Милиган. Той изгражда стратегия, насочена към доказване, че казусът е от широк обществен интерес, защото засяга правата на потребителите и отговорността на производителите за дефектни продукти. Милиган също вижда възможността да промени закона.

Камарата на лордовете не решава въпроса дали изобщо е имало охлюв в бутилката, а  дали производителят е имал задължение за полагане на грижа (duty of care) към крайния потребител, дори без договор между тях.

След оживени дебати съдиите се разделят в мненията си и с минимално мнозинство от 3:2 решават в полза на Донъхю. Съдът постановява, че производителят носи отговорност към крайния потребител, дори когато между тях няма договор. Това историческо решение бележи началото на нова ера в правото на непозволено увреждане или деликт в Англия и Уелс и поставя основите на раздела Tort Law , който бързо е възприет и в други държави с англосаксонска правна система, като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Пакистан и Бангладеш.

Лицата са генерирани чрез изкуствен интелект за нуждите на тази статия и не представляват портрети на реалните участници в събитията.  

Принципът на „ближния“ и кой е нашият „ближен“?

Когато Камарата на лордовете се произнася в полза на Донъхю, водещото становище е на съдията лорд Аткин, който формулира така наречения принцип на ближния (neighbour principle).  Сега това е отправна точка или „тест“, по който съдът решава към кого носим отговорност.

Кой е „ближният“ според лорд Аткин – и какво означава това оттук нататък?

Ближен е всеки, който може да пострада от нашите действия или бездействия. В случая със Стивънсън „ближни“ са крайните потребители, независимо колко далече се намират географски, защото бирата достига до тях, макар и да преминава през ръцете на търговци и сервитьори.

С други думи, ако е предвидимо, че действията ни могат да навредят на някого, който е близо до нас по отношение на обстоятелствата, ние носим отговорност – независимо дали имаме договор или не.

Например:

• Производител на храни, пуснал в продажба консерви с развалено съдържание, носи отговорност към крайния потребител, който ще ги консумира, дори продуктът да е купен от магазин, а не от него лично.
• Строителна фирма, оставила незаградена шахта на тротоар, носи отговорност към всеки минувач, които може да падне в нея.

Защо „ближен“?

Лорд Аткин, силно религиозен човек, черпел вдъхновение от Библията, където „ближният“ е не само близък до нас човек, а всеки, който се нуждае от нашата помощ.  Така в закона се вплита и моралният елемент за нашата отговорност един към друг като хора.

Образ, генериран чрез изкуствен интелект за онагледяване в тази статия.

Сладко-кисела победа

Въпреки историческото значение на решението, Кери Мей Донъхю никога не получава исканите 500 паунда. Половин година след като Камарата на лордовете постановява решението си и връща делото за разглеждане по същество, Дейвид Стивънсън умира. Производството продължава срещу неговите наследници. На този етап вече не се спори по правния въпрос, а Донъхю трябвало да докаже само фактите, на които се основава претенцията ѝ: че в джинджифиловата бира е имало охлюв, че това е било  в резултат от небрежност на Стивънсън и че именно това е причинило заболяването ѝ.  Стига се до извънсъдебно споразумение, по силата на което Донъхю получава £200 – еквивалент на около £18,000 днес.

Има обаче още един аспект, който прави делото изключително. По време на съдебните битки Донъхю е била в крайна бедност. За да стигне до Камарата на лордовете, е подписала декларация, че няма средства да плати съдебни такси и адвокатски хонорари. И въпреки това, нейният случай достига най-високото ниво на правораздаване, което днес би било почти невъзможно.

След реформите в системата за гражданска правна помощ във Обединеното кралство, финансирането за дела по непозволено увреждане е силно ограничено, освен при тежки наранявания или въпроси от значим обществен интерес. В съвременни условия Донъхю вероятно би трябвало да разчита на Conditional Fee Agreement („no win, no fee“) или на частно финансиране – опция, която за човек в нейното положение би била почти недостижима. Така шансовете ѝ да стигне до Върховния съд (днешния наследник на Камарата на лордовете) биха били минимални – не поради липсата на правен аргумент, а заради финансовите бариери. И именно затова този случай остава толкова впечатляващ – защото показва, че понякога правосъдието печели битката срещу обстоятелствата.

Това изображение е генерирано чрез изкуствен интелект с цел художествена реконструкция и не представлява фотография или реално лице.

Лингвистична перспектива - охлюв или гол охлюв?

Още една любопитна подробност – на английски език има различни думи за охлюв (snail) и гол охлюв (slug). В съдебното решение, а и в анализите по решението навсякъде се използва snail (охлюв с черупка). В съдебното решение и всички по-късни анализи неизменно се използва snail – тоест охлюв с черупка. Логично е да предположим, че в бутилката по-вероятно е попаднал гол охлюв, защото по-лесно би се промъкнал през тесен отвор, в сравнение с охлюва с черупка. И двата вида са известни любители на бирата, което градинарите умело използват, като поставят вкопани съдове с бира за естествена борба срещу тях.

От правна гледна точка обаче видът на охлюва няма никакво значение  - потребителят е трябвало да предвиди вредата.

Това изображение е  генерирано за нуждите на тази статия от изкуствен интелект.

В заключение - съдбата на героите

• Дейвид Стивънсън, роден на 13 март 1869 в Пейсли, умира в родния си град на 69-годишна възраст от остра чревна непроходимост, пет дни след началото на състоянието и шест месеца след решението на Камарата на лордовете. Бизнесът му е поет от неговата съпруга и сина му. Фирмата е преименувана. През през 1956 г. е продадена и е съборена през 1960‑те години.
• Мини Оруъм, приятелката на Донъхю не участва като ищца, тъй като не е консумирала бирата и не е претърпяла вреда; името ѝ не се споменава повече.
• Кафенето „Уелмидоу“ е затворено през 1931 г. Сградата е разрушена през 1959 г. На нейно място днес има паметна плоча, описваща случая с джинджифиловата бира и разложения охлюв.
• Кери Мей Донъхю се развежда се през 1945 г. Има пет внука от сина си. Живеее скромно до смъртта си на 19 март 1958 г., когато умира в болница на 60 годишна възраст.
• Уилям Лийчман, водещият адвокат на Донъхю формулира и защитава революционния аргумент, че производителят дължи грижа към крайния потребител дори при липса на договор. Той води и преговорите за извънсъдебното споразумение. Продължава успешната си кариера, но остава в историята най-вече с този казус.
• Уилям Милигън, другият адвокат на Донъхю продължава блестящата си юридическа кариера – става главен юридически съветник, представлява Шотландия в парламента и накрая става съдия в най-висшата шотландска съдебна инстанция с титлата Лорд Милиган. Умира през 1975 г., на 76-годишна възраст.
• Джордж Мортън, адвокатът на Стивънсън, въпреки че губи делото пред Камарата на лордовете, кариерата му продължава успешно – след процеса той участва в други значими дела в областта на търговското и деликтното право.
• Лорд Дик Аткин, авторът на принципа на „ближния“, остава в историята като съдия, променил из основи деликтното право, и работи в Камарата на лордовете до смъртта си през 1944 г.

Източници – при подготовката на тази статия авторката се е позовала на следните източници:

Съдебни решения

• Donoghue v Stevenson [1932] AC 562 (HL)
• McCartney v Mills McCartney [2008] EWHC 401 (QB)

Книги

• Kevin Browne, Civil Litigation 2024/2025: Legal Practice Course Guides (LPC) (CLP Legal Practice Guides 2024)
• Stefan Fafinski and Emily Finch, Law Express Revision Guide: Tort Law (10th edn, Pearson 2023)
• Michael Howard, Civil Litigation and Dispute Resolution: Law Dictionary and Exercise Book (CreateSpace Independent Publishing Platform 2015)
• Kirsty Horsey and Erika Rackley, Tort Law (7th edn, Oxford University Press 2023)
• Stuart Sime, A Practical Approach to Civil Procedure (25th edn, Oxford University Press 2022)

Академични статии

• Adrian Zuckerman, ‘No Justice Without Lawyers — The Myth of an Inquisitorial Solution’ (2014) 33 CJQ 355

Онлайн ресурси

• Paisley Snail Ltd, ‘The Story’ accessed on 31 July 2025
• Scottish Archives for Schools accessed on 31 July 2025

Преди да започнем, можете ли да отговорите на този въпрос: 

В заглавното изображение, показващо съдебния процес, има елемент, който не би трябвало да се  намира в съдебната зала. Кой е той? (Не е ябълката!)
Отговорът е в края на статията.

Съдебното дело, за което искам да ви разкажа днес е R v Saunders & Archer (1573). Какво означават елементите на заглавието и как да го четем може да си припомните в статията Отчаяние и оцеляване: Канибализъм и правосъдие в делото R v Dudley and Stephens.  R v Saunders & Archer е прецедент от 1573 г. Това означава, че въвежда важен принцип в правосъдието, който се прилага при всички следващи подобни случаи, с цел всеки да бъде третиран еднакво пред закона. Така дори и за престъпления, извършени днес, съдилищата могат да използват правила и принципи от преди повече от пет века. Докато се запознавате с подробностите по този интересен случай, ще намерите правни термини, използвани в оригиналното съдебно решение и мои пояснения.

Време и място на събитията

Съдебното производство (Assizes) се провежда „по време на 18-та година от управлението на кралица Елизабет I  (1575 г.). Мястото е графство Уорик, Англия.  

Assizes [əˈsʌɪziz]  са били „мобилни“ съдилища в Англия и Уелс. Съдиите са обикаляли от едно графство в друго, за да разглеждат наказателни и граждански дела. Мобилните съдилища са просъществували до 1971 г., когато са заменени от Crown Courts.

Действащи лица

Джон Сондърс е основният извършител. Неговото намерение било да отрови съпругата си, за да се ожени за друга жена, в  която бил влюбен.

Александър Арчър е обвинен като съучастник в престъплението, защото е предоставил съвет и помощ на Сондърс.

Основен извършител -  Principal.  Лице, което пряко е извършило престъплението.

Съучастник – Accessory. Лице, което помага, подкрепя или насърчава другиго да извърши престъпление, без да е прекият извършител.

Престъплението

Сондърс споделя намерението си с Арчър, който го съветва да използва отрова за убийството. Арчър купува арсеник и го предоставя на Сондърс. Сондърс слага отровата в  две парчета печена ябълка и ги дава на съпругата си, докато тя е болна.

Убйство - Murder  

В английското право това е незаконното умишлено (malice aforethought) отнемане на човешки живот.

Непредвидени събития

Вместо да изяде ябълката, съпругата на Сондърс я отстъпва на тригодишната им дъщеричка, Елинър  Сондърс. Това се случва пред очите на Джон Сондърс, но той не  прави нищо да я спре, за да не бъде заподозрян. Момичето изяжда отровната ябълка и след няколко дни умира. Съпругата се възстановява.

Заподозрян - Suspect

Обвиненията

Джон Сондърс e обвинен в убийството на дъщеря си. Александър Арчър e обвинен като съучастник и подбудител  на престъплението.

Съучастник и подбудител (procured and advised) на престъплението (crime).

Съдебният процес

И двамата обвиняеми пледират невинни. Съдебните заседатели  отсъждат, че Джон Сондърс е виновен за убийството на дъщеря си. Александър Арчър е признат за съучастник и подбудител на престъплението.

Съдебен процес  - trial

Обвиняем – defendant

Пледират невинни – plead not guilty

Съдебните заседатели  (jury) отсъждат (deliver their verdict) , че Джон Сондърс е виновен (guilty).

Присъдата

Джон Сондърс  е признат за виновен в убийството на дъщеря си Елинор чрез отравяне. Въпреки че не е планирал да убие дъщеря си, журито го намира за виновен за убийство, тъй като той е дал отровата и намерението му е било да убие (някого). Джон Сондърс е осъден  на смърт чрез обесване. Тогава смъртните присъди са се изпълнявали много бързо и дори самото съдебно решение казва, че е била изпълнена.

Присъдата на Арчър е отложена за следваща сесия, като в крайна сметка е решено, че той не може да бъде съден за смъртта на момичето, защото намерението му е било насочено към убийството на съпругата, а не на детето. Арчър е държан в затвора, докато не получава възможност да си купи помилване и да бъде освободен.

Осъден – convicted

На смърт чрез обесване (to be hanged).

Затвор –  в оригиналното съдебно решение е използвана архаичната вече дума gaol, която в по-нов вариант е jail. Синоним на prison.

Намерение - intent

Помилване - pardon

Макар днес "купуването на помилване" да изглежда странно и несправедливо, през 16-ти и 17-ти век в Англия е имало такава практика. Често е било въпрос на преговори монарсите да дадат помилване срещу услуга, например осъденият да служи в армията или да предоставя ценна информация, с която да се разкрият други престъпления.  Помилване се давало и срещу заплащане на голяма сума на жертвата и/или на монарха, или при ходатайството на аристократи или духовни лица. И все пак, помилване било възможно само при определени обстоятелства и не било гарантирано дори за тези, които имали средствата да платят.  

Правен прецедент

Делото R v Saunders & Archer (1573)  установява прецедента, че ако дадено действие е имало за цел да причини смърт, дори  ако е довело до смъртта на друг човек, извършителят носи отговорност за резултата. Това е важен принцип в англосаксонското право, използван  до днес - че вината за злоумишлено деяние може да бъде прехвърлена, който се използва и до днес.

Прецедент - precedent

Вината за злоумишлено деяние може да бъде прехвърлена - transferred malice.

Произход на идеята за отровната ябълка

Може би вече сте забелязали приликата между случая R v Saunders & Archer и приказката за "Снежанка". И аз се запитах дали Сондърс и Арчър не са взели идеята именно от тази история. Затова направих свое проучване и се оказа, че е малко вероятно да са взаимствали директно от приказката, тъй като в познатия си вид тя е публикувана за първи път през 1812 г. в сборника на братя Грим „Детски и домашни приказки“. Това е повече от 200 години след случая с Джон Сондърс (1573 г.). Но като се има предвид, че "Снежанка" е фолклорна приказка, която се е разпространявала устно, е напълно възможно да са съществували по-ранни незаписани версии.

Според мен е важно, да се има предвид, че през 16 век, от когато е случаят със Сондърс,  отравянията са били „на мода“, защото било трудно да се открият следите. Това ги правело предпочитан метод за убийство и отмъщение. Отровени плодове и храни са били често срещан сюжет както във фолклора, така и в реални събития. Затова използването на отровната ябълка, не е изненадващо в контекста на епохата.

В градината на смъртоносните растения в Alnwick Castle (Аник касъл)  се влиза само с лицензиран екскурзовод, защото там се отглеждат изключително отровни растения, използвани през вековете. Снимка: Дани Хау

Отговор на въпроса от началото на статията

В началото на статията ви зададох въпроса "Кой елемент е неправилно включен в изображението на съдебната зала?"

Верният отговор е: Съдийското чукче (gavel) не би трябвало да бъде на изображението. То никога не е използвано в Англия – нито през 16-ти век, нито в съвременните съдебни зали. Популярността му като символ на правораздаването се дължи на американски филми. Любопитното е, че думата gavel е средновековна английска дума, а също и американската съдебна система също е базирана на англосаксонското право. Въпреки това, чукчето никога не е било част от съдебните практики в Англия – използвало се е за да отбележи началото и края на събрания или на търгове. 

Източници

1. R v Saunders & Archer (1573) 2 Plowd 473
2. Crime and punishment in medieval England, c.1000-c.1500 – Edexcel 
3. Lacey, H. (2009). The Royal Pardon: Access to Mercy in Fourteenth-Century England. Oxford University Press.
4. Oxford Learner's Dictionaries 
5. Legal Dictionary 
6. Law.com Dictionary 
7. Grimm, J. & Grimm, W. (1812). "Kinder- und Hausmärchen" ("Детски и домашни приказки")

За автора

Дани Хау е преводач от български на английски с богат опит и с фокус върху правната, медицинската и икономическата сфера. Притежава магистърска степен по Английска филология, бакалавър по Право с отличие (LLB with First Class Honours) придобита в Обединеното Кралство, бакалавър по Български език и литература и Английски език, както и диплома по Икономика на търговията.

За запитвания, посетете TRANSLA Translation Services. 

В Обединеното кралство има много знакови съдебни дела, но R v Dudley and Stephens (1884) е оставило дълбок отпечатък върху правната етика и морала. Това е история за оцеляване, канибализъм, отчаяние и избори, водещи до фундаментални въпроси относно закона и етиката. В тази статия ще ви потопя в едно изключително интересно съдебно дело, като същевременно ще ви въведа в ключови юридически термини на английски, полезни за изучаващите езика. Ще получите и ценен поглед върху това как функционира английската правна система.

Кратка история на случая

През юли 1884 година, четирима английски моряци се озовават в малка лодка в открито море, без провизии, след като яхтата им "Mignonette" потъва около нос Добра Надежда, на път от Саутхамптън, Англия към Сидни, Австралия. След близо три седмици без храна и вода, моряците са принудени да пият собствената си урина, защото не успяват да съберат дъждовна вода. Започват да обсъждат да изберат чрез жребий кого да убият и изядат, за да се спасят останалите. По онова време са били в сила "неписани морски закони" (custom of the sea), които нямали нищо общо с морското право, но били спазвани от мореплавателите. Те включвали практика, според която при корабокрушение оцелелите теглели жребий, за да решат кой да бъде убит и изяден, за да останат живи другите. Затова не е чудно, че моряците от "Mignonette" са обсъждали изобщо подобна идея. Накрая Томас Дъдли и неговият помощник Едвин Стивънс решават да убият най-младия член на екипажа, 17 годишният Ричард Паркър. Аргументите им били, че той вече бил тежко болен и в безсъзнание и вероятно умира след като бил пил морска вода. Освен това, той нямал семейство, за разлика от останалите. Третият моряк, Едмънд  Брукс бил против, затова в уречения час Дъдли и Стивънс безмълвно си сигнализирали, че ще убият Паркър, на което Брукс нито  се съгласил, нито се противопоставил. Със "задачата" се заел Дъдли - прочел молитва, докато Стивънс бил готов да държи младежа, ако започнел да се съпротивлява. След това Дъдли забил ножа си в шията на Паркър и го убил. Според непотвърдени версии,  Паркър е бил в съзнание, когато му нанесли удара и дори промълвил "Какво, мен ли?"

В крайна сметка тялото на младия моряк осигурило храна и кръв за пиене, като Дъдли и Брукс консумирали най-много, а Стивънс - съвсем малко. Благодарение на това тримата оцелели, дори успели да съберат дъждовна вода и след няколко дни били спасени от германски кораб, който ги оставя в Корнуол, Англия. Там съгласно Закона за търговското корабоплаване, те трябвало да подадат  рапорт за загубената яхта. Мъжете разказали съвсем откровено за случилото се, вярвайки, че ще бъдат защитени по неписаните морски закони (custom of the sea), разрешаващи канибализъм при екстремни условия. Това обаче не се случва. Обратното, Дъдли, Стивънс и Брукс са задържани. Срещу първите двама е повдигнато обвинение в убийство, докато Брукс е призован като свидетел на обвинението.

Изображението е генерирано от Дани Хау чрез AI, с цел да илюстрира съдържанието на статията.

Случаят е раздухан от пресата и общественото мнение във Викторианска Англия се изправя в подкрепа  на обвиняемите. Събират се дарения за финансирането на съдебните разходи. Дъдли и Стивънс пледират невинни, изтъквайки ужасните условия на лодката и апелират за кралско помилване.

След много интересен от юридическа точка съдебен процес, Дъдли и Стивънс са признати за виновни и осъдени на смърт, но с препоръка за помилване.

Съдията (лорд Колридж) отбелязва, че "има случаи, когато е морално задължение да се жертваш за другите, но как бихме могли да решим кой да живее и кой да умре, ако бъде приемем за смекчаващо обстоятелство принципа на необходимостта (necessity)."

Общественото мнение натежава. Намесва се тогавашният министър на вътрешните работи, Уилям Харкорт, който бил адвокат и журналист. Той се опасявал, че смъртните присъди на Дъдли и Стивънс са твърде сурово наказание, предвид ужасните обстоятелства. Затова  го заменя с шестмесечен затвор и след излежаването на присъдата  Дъдли и Стивънс са освободени. Така се постига баланс между строгостта на закона и общественото съчувствие към екстремните условия, при които оцелелите моряци са били принудени да действат.

Прецедентът

R v Dudley and Stephens е водещо английско наказателно дело, което установява важен прецедент в англосаксонското право: необходимостта (necessity) не може да бъде използвана като смекчаващо обстоятелство при обвинение в убийство. Това означава, че дори при крайни обстоятелства, когато животът на един човек зависи от това дали ще се пожертва животът на друг, убийството не може да бъде оправдано от необходимостта.

Изображението е генерирано от Дани Хау чрез AI, с цел да илюстрира съдържанието на статията.

 Юридическа лексика и пояснения:

- Как да четем заглавията на английските наказателни дела, като R v Dudley and Stephens (1884) и каква информация ни носят те?

Този начин за назоваване на делата е уникален за страните, които следват "англосаксонското  право" (common law), като САЩ, Съединените щати, Канада, Ирландия, ЮАР, Австралия, Индия, Пакистан,  Нова Зеландия, Хонг Конг, Малайзия, Нигерия, Гана, Бангладеш и други държави от Общността на нациите (Commonwealth), чиито юрдически системи са се развили под влияние на английската правна традиция.  

Съответно в юридически документи имената на делата се изписват с курсив (италик), за да се открояват. Наказателните дела (criminal cases) обикновено изглеждат така:

R v Името на обвиняемия

• Как да произнесем "R"

"R" е съкращение от латинската дума "Rex" (крал) или "Regina" (кралица). На английски се произнасят съответно [reks] и  [rɪˈdʒaɪ.nə].

В английската правна система държавата винаги се представя от монарха, който е пазител на закона. Затова когато видим R v Dudley and Stephens (1884)  "R" означава Regina, защото тогава на трона е била кралица Виктория. Когато не сме сигурни дали  е бил крал или кралица,  вместо "R" казваме "The Crown", което в случая означава "короната", "монархът".

• Как да произнесем "v"

"v" е съкращение от "versus" и означава "срещу".

Така че, R v Dudley and Stephens означава приблизително  „Държавата (олицетворявна от Монарха)  срещу Дъдли и Стивънс“.

Имайте предвид, че в гражданските дела "v"  се чете по различен начин, но за това ще разберем в друга статия.

В обобщение, R v Dudley and Stephens, е  правилно да се произнесе по някой от тези начини:

The Crown against Dudley and Stephens

Regina against Dudley and Stephens

Информацията, която ни дава заглавието е, че: 

• Dudley and Stephens са обвиняемите.

• (1884) е годината, в която делото е било решено. В случая това е по-старо дело, което се разбира от вида на скобите – "()". Това изписване не носи информация как да открием делото в архивите, докато по-новите дела се записват в квадратни скоби, например [2020] и са важни за намирането на точното дело, особено при еднакви имена.

Други юридически термини и пояснения

- Precedent [ˈpresɪdənt] – прецедент.

В англосаксонското право (common law) прецедентът е като "старо куче"  – той знае всички трикове и е натрупал мъдрост с времето. Веднъж щом съдът е отсъдил по даден случай, това решение става модел за бъдещи дела със сходни обстоятелства. Идеята е да се поддържа последователност и справедливост, тоест и днес да осъдят Joe Doe по същия начин, както през 15 век са осъдили например John Smith за същото деяние.

Разбира се, обществото се развива,  като с това прецедентите се натрупват и еволюират, за да отразяват новите реалности. Така че, макар правото да обича традициите, то бързо се адаптира към новите времена.

Други термини, използвани в статията: 

- Murder [ˈməːrdə] - най-тежкото престъпление, при което умишлено се отнема човешки живот. Забележете, че има разлика с manslaughter [ˈmanslɔːtə], което се отнася до непредумишлено причиняване на смърт, обикновено в резултат на небрежност или безразсъдство, без предварителен умисъл за убийство.

- Necessity [nəˈsesɪti] - юридически принцип, който предполага, че някои действия могат да бъдат оправдани, ако са извършени с цел избягване на по-голямо зло. В контекста на делото, въпросът е дали "необходимостта" може да бъде приета като оправдание за убийство.

Заключение:

R v Dudley and Stephens е класически пример за сблъсъка между моралните принципи и юридическите норми. Това дело остава важен прецедент и до днес, като продължава да бъде изучавано и обсъждано.

Източници

1. R v Dudley and Stephens (1884) 14 QBD 273 
2. Smith J, Ormerod D, Hogan D, Essentials of Criminal Law (4^th  edn, Oxford University Press 2021)
3. Herring J, Criminal Law: Text, Cases, and Materials (8th  edn, Oxford University Press 2018)
4. Fafinski S, Finch E, Law Express: Criminal Law (8^th  edn, Pearson 2021)
5. Garner BA (ed), Black's Law Dictionary (12^th  edn, Thomson Reuters 2019)
6. Minchin G.E., 'Regina v Dudley & Stephens: Anatomy of a Show Trial' (2020) 11 Beijing Law Review 782.
7. Boyer A, 'Crime, Cannibalism and Joseph Conrad: The Influence of Regina v. Dudley and Stephens on Lord' Jim, (1986) 20 Loyola of Los Angeles Law Review
8. Oxford English Dictionary
9. Cambridge Dictionary

Благодаря, че прочетохте моята статия!

Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с мен.

Повече информация за моите услуги на този уебсайт. 

Тази статия е изцяло авторска разработка, базирана на съдебните решения по делата и на достоверни източници, включително академични публикации (вж. библиографията). Подходяща е за широк кръг читатели от различна възраст и професия. Може да се използва за учебни и нетърговски цели, при условие че съдържанието не се изменя и е посочено името на автора – Дани Хау.

За автора:

• Бакалавър по Право с отличие, с експертиза в англосаксонското право и правото на ЕС
• Магистър по Английска филология
• Бакалавър по Педагогика (български език и литература; чуждоезиково обучение по английски език)
• Диплома по Стопанска икономика
• Сертифициран заклет преводач в TRANSLA Translation Services

Макет на нос Добра надежда, Република Южна Африка. Снимка Дани Хау

За да разберем кой стои зад създаването и, предлагам да се отправим на едно забавно пътешествие през историята!

Произход на латиницата

Представете си, че сте гражданин на Древен Рим и в един прекрасен слънчев ден на 7 век пр.н.е. се разхождате из улиците на своя град, който все още е в своя младенчески период.  Докато минавате край храма на богинята Веста, погледът ви се приковава върху  новопостроената Регия –резиденцията на върховния жрец (еквивалентът на това, което е патриархът за Българската православна църква). Душата ви се изпълва със страхопочитание към този величествен символ на властта и религията и унесени в тези свои мисли, се спъвате в останал от строежа камък, който не сте забелязали. Търкулвате се на земята и освен пронизващата болка, чувствате как гордостта ви като римлянин се изпарява.

"О, не!", мислите си вие, "Трябва да се оплача на Перфекта за тази неуредица!"

Само че, тъй като той отговарял за периметър от 160 км[1], точно бил заминал да събира данъци в най-отдалечената част на района си. Заради силните болки изключвате идеята да търсите отново Перфекта и най-практично би било да му оставите една бележка-писмена жалба, нали? Но изниква още по-голям проблем - няма как да я напишете! Защото, вярвате или не, латиницата все още не съществува. Колко неприятно!

Илюстрация, генерирана с AI 

Затова вие, римляните, решавате да заемете азбука от етруските, населявали днешна Италия. Те били "заели" своята от гръцката, а тя пък произлиза от финикийската. Оказва се, че заемането на идеи не е от вчера, а и не е чак толкова лошо!

След това, римляните, като истински перфекционисти, решавате да префасонирате етруската азбука и да си я направите "по-римска", за да отговаря на вашия език. Така, някъде преди 600 г. пр.н.е., се ражда латиницата. Първоначално римляните не сте били много щедри на букви – започнали сте с 21 и сте решили да почакате с останалите. Когато гръцките думи започнали да нахлуват, се наложило да добавите Y и Z, защото... как иначе да напишеш  Zeus (Зевс)?

Римска легенда

Според една легенда, записана от римския автор Гай Юлий Хигин, латинската азбука била създадена от пророчицата Кармента. Тя била пригодила гръцката азбука, която синът и Евандър бил пренесъл 60 години след Троянската война. Звучи интересно, но едва ли е правдоподобно, защото липсват научни доказателства, а и Хигин е живял много по-късно, между 64 и 17 г.пр.н.е.

Развитие и разпространение

С развитието на Римската империя, латиницата започва да се разпространява из цяла Европа като топъл хляб, а след драматичното разпадане на империята, азбуката не само че не изчезва, а става основа за писмеността на много от съвременните езици. Днес някои от вариантите[3] на латиницата са:

• Класическа латиница: Това е основната латинска азбука, използвана в Древен Рим, съдържа 23 букви (без J, U и W).
• Разширена латиница: Например в чешки и турски са добавени допълнителни диакритични знаци, за да отразят специфични звукове в тези езици ("Č", "Š", "Ž" или "Ğ", "İ", "Ş").
• Диакритични знаци: Много езици използват диакритични знаци, които леко променят стандартните букви. Например "é" във френския или "ñ" в испанския.
• Азбуки за специфични езици: Например виетнамската латиница, която включва тонови маркери и "a" изписана с различни диакритични знаци като "á", "à", "ả", "ã", "ạ", променя значението на думата.

Специализирани варианти: Например фонетични азбуки като Международната фонетична азбука – IPA, по-добре позната като "транскрипция".

Заключение или какво научихме

И така, кой измисли латиницата? Истината е, че тя не е дело на един гений, а на много народи, в резултат на обмен и взаимстване на идеи.  Латиницата е доказателство, че когато различни култури се срещнат и се подходи мъдро, може да се роди нещо, което ще устои на изпитанията на времето... и дори може да бъде използвано за цели като "шльокавицата" и "методиевицата".

Използвани източници

1. Енциклопедия Британика, Дон Вогън, „Петте най-често използвани писмени системи в света“.  

2. Омниглот. „Латинската азбука“.

3. Sturtevant, E. H. (1940). The Pronunciation of Greek and Latin. University of Chicago Press. 

4. Coulmas, F. (1996). The Blackwell Encyclopedia of Writing Systems. Blackwell Publishing. 

5. Diringer, D. (1968). The Alphabet: A Key to the History of Mankind. Hutchinson. 

6. Powell, B. B. (1991). Homer and the Origin of the Greek Alphabet. Cambridge University Press. 

7. Knight, W. F. J. (1939). Etruscan Language and Literature. Cambridge University Press. 

Благодаря, че прочетохте моята статия!

Ако имате въпроси или се нуждаете от допълнителна информация, не се колебайте да се свържете с мен.

Повече информация за моите услуги на сайта TRANSLA Translation Services 

Дани Хау

Преводачески услуги 

Римска мозайка във Villa Romana del Casale, Сицилия. Снимка: Дани Хау (2024)

Моля, запознайте се с Политиката за коментари в блога на TRANSLA Translation Services, преди да публикувате коментар.

Радваме се, че сте тук и оценяваме желанието Ви да се ангажирате с нашето съдържание.

Насърчаваме смислени и приятни дискусии.

Чувствайте се свободни да задавате въпроси, споделяте прозрения и общувате с други читатели, но не забравяйте да го правите с уважение и да се придържате към темата.

В TRANSLA изключително държим на вежливото общуване, поради което създадохме правила (Политика за коментари), чието спазване да гарантира, че блогът на TRANSLA е приятно място за всекиго.

Моля, отделете време, за да се запознаете с нашата Политика за коментари, преди да споделите своите мисли.

1. Бъдете уважителни и вежливи 

В  TRANSLA ценим различните мнения и насърчаваме здравословни дебати. Въпреки това, лични нападки, обиди или всякакви форми на тормоз няма да бъдат толерирани. Моля, бъдете уважителни и вежливи в общуването си с другите. Въздържайте се от използването и толерирането на обиден, нецензурен или неподходящ език.

2. Коментирайте само по темата 

Коментирайте само конкретната публикация. Коментари извън темата могат да нарушат тона на разговора и ще бъдат премахвани.

3. Уважавайте личното пространство 

Не разкривайте лични данни – свои или на други лица. Това включва имейл адреси, телефонни номера и други поверителни детайли. Коментари с подобно съдържание ще бъдат премахвани.

4.     Конструктивната критика е добре дошла 

В  TRANSLA оценяваме конструктивната обратна връзка и винаги се стремим да се усъвършенстваме. Въпреки това, моля, уверете се, че Вашата критика е уважителна и има за цел да бъде полезна, а не обидна.

5.     Нулева толерантност към омраза и дискриминация 

В  TRANSLA поддържаме стриктна политика на нулева толерантност към всякакъв вид груб език и дискриминация. Това включва, но не се ограничава до дискриминация по защитени от закона признаци като раса, етническа принадлежност, пол, религия, възраст, сексуална ориентация или увреждания. Коментари, които нарушават тези правила, ще бъдат незабавно изтривани, а нарушителите ще бъдат блокирани без предупреждение. Нарушителите могат да бъдат подведени под юридическа отговорност според законодателството на Обединеното Кралство.

6.     Нулева толерантност към разпространение на фалшиви новини, измами и спам или самореклама 

В блога на TRANSLA не се допускат непоискана реклама, спам или самореклама. Това включва връзки към лични блогове, бизнеси или други уебсайтове. TRANSLA не толерира създаването и разпространението на фалшиви новини и измами. Всякакви опити за дезинформация, създаване или разпространяване на фалшиви новини чрез блога на TRANSLA, опити за измама или непоискана реклама (спам) ще бъдат незабавно изтривани. В случай на сериозни нарушения ще бъдат наложени правни санкции, съобразно законодателството на Обединеното кралство.

7.     Модериране на коментарите 

Всички коментари подлежат на модериране. TRANSLA си запазва правото да редактира или изтрива всякакви коментари, които нарушават Политиката за коментари, както и да блокира потребители, които нарушават тези правила.

8.      Юридическа отговорност и задължения

Публикувайки коментар в блога на TRANSLA Translation Services, Вие се съгласявате, че носите  отговорност за съдържанието му. Съгласявате се да обезщетите TRANSLA Translation Services и нейните администратори от всякакви претенции и отговорности (включително правни разходи), които могат да произтекат от Вашите коментари.

Благодарим , че сте част от нашата общност и ни помагате да поддържаме положителна среда.

Очакваме с нетърпение да чуем Вашите мисли!

Ако имате въпроси относно Политиката за коментари, не се колебайте да се свържете с нас на office@transla.co.uk.

Приятно коментиране!

Това изображение е генерирано от Дани Хау с помощта на изкуствен интелект.