Тази статия е изцяло авторска разработка, базирана на съдебните решения по делата и на достоверни източници, включително академични публикации (вж. библиографията). Подходяща е за широк кръг читатели от различна възраст и професия. Може да се използва за учебни и нетърговски цели, при условие че съдържанието не се изменя и е посочено името на автора – Дани Хау.
За автора:
- Бакалавър по Право с отличие, с експертиза в англосаксонското право и правото на ЕС
- Магистър по Английска филология
- Бакалавър по Педагогика (български език и литература; чуждоезиково обучение по английски език)
- Диплома по Стопанска икономика
- Сертифициран заклет преводач в TRANSLA Translation Services
Как охлюв се замесва в съдебно дело, променило историята на англосаксонското право?
През 1932 г. Камарата на лордовете на Обединеното кралство се произнася по делото Donoghue v Stevenson (Донъхю и Стивънсън). Казусът е безспорно куриозен заради фактите, довели до съдебния процес и леко пикантния привкус, че „виновникът“ е един охлюв, при това разложен. Истинската значимост на съдебното решение се състои в това, че съдът отговаря на фундаменталния въпрос: Може ли човек да носи отговорност за действията си спрямо лице, с което няма договор. И този отговор променя завинаги разбирането за правната отговорност (duty of care на английски), като поставя основите на съвременното англосаксонско право за непозволено увреждане (Tort Law).
Изображението е генерирано с помощта на изкуствен интелект за нуждите на тази статия.
Фактите по случая
В един августовски ден на 1928 г., Кери Мей Донъхю пристига в шотландския град Пейсли, за да се види с приятелката си Мини Оруъм. Двете се отбиват в популярното тогава кафене „Уелмидоу“ на италианеца Франсис Мингела, където Оруъм черпи Донъхю с модната тогава пенлива напитка „Шотландски флоут“ – джинджифилова бира с топка сладолед.
Джинджифиловата бира на Донъхю била сервирана в непрозрачна стъклена бутилка – обичайна практика по онова време. На етикета пишело, че е произведена от местния пивовар Дейвид Стивънсън. Донъхю отпила част от напитката си, после собственикът на кафенето долял остатъка в чашата ѝ. Тогава пред очите на всички, от бутилката изпаднал полуразложен охлюв. От гледката Донъхю почувствала силно гадене и повърнала в тоалетната. По-късно била хоспитализирана по повод тежък гастроентерит и нервен шок. Решила да заведе дело, без да подозира, че то щяло да промени историята на правораздаването завинаги! Обаче в оня август на 1928 Донъхю се изправила пред сериозен проблем - липсвало правно основание за повдигане на иск.
Художествена реконструкция, генерирана чрез изкуствен интелект за нуждите на тази статия. Визуализацията не отразява реални лица.
Големият проблем – липсата на договор
Макар случаят да изглеждал като типично хранително отравяне, съществувало сериозно правно препятствие – срещу кого да се заведе искът.
Сервитьорът не можело да бъде съден, защото той не е произвел напитката, а само я е сервирал. Бутилката е била непрозрачна и запечатана, следователно сервитьорът не е можел да провери съдържанието, без да увреди продукта.
За кратко като ответник бил привлечен собственикът Мингела, с аргумента, че е възможно да е съхранявал бутилките неправилно. Производството срещу него обаче било прекратено, защото сметката е платена от приятелката. Това е ключово в случая, защото сметката се считала за договор с кафенето, но след като Донъхю не била платила, не била страна по договора и не можела да предяви иск по Договорно право. Приятелката не била пострадала, следователно не можела да търси обезщетение.
Така фокусът се преместил върху производителя, - единственият, който е контролирал съдържанието на напитката при бутилирането. Само че по онова време правната уредба не вменявала задължения на производителите към крайните потребители. Исковете за вреди срещу производители обикновено били за нарушаване на договор или за измама. Така възникнал новаторският казус: Може ли един производител да е правно задължен към човек, когото никога не е срещал и с когото не е сключвал договор?
Изображение, генерирано с помощта на изкуствен интелект за нуждите на тази статия.
Коя е Кери Мей Донъхю?
Кери Мей МакАлистър, по съпруг Донъхю, е родена на 4 юли 1898 г. в Камбъсланг в семейство на работници. Омъжва се за Хенри Донъхю, но губи три от децата си при раждане, като оцелява само синът ѝ Хенри. Работи като продавачка, а след раздялата със съпруга си през 1928 г. живее в беден квартал на Глазгоу като 30-годишна самотна майка с ограничени финансови възможности. Адвокатските услуги и тогава не били никак евтини. Така, в търсенето на помощ, Донъхю попаднала на Уолтър Лийчман - амбициозен адвокат, който се съгласил да поеме случая про боно, защото открил пропуск в закона, заради който крайният потребител оставал незащитен. Лийчман видял възможност да защити правата на клиентката си, но и шанс да постави начало на промяна в законодателството, която да засегне всички потребители.
Капката, която отприщила правната лавина
Съдебната битка се оказала продължителна и ожесточена, но не толкова заради парите, а защото делото имало потенциала да промени законодателството.
Лийчман завел иск срещу производителя Дейвид Стивънсън, собственик на пивоварната. Стратегията му била да докаже, че производителят носи отговорност към крайния потребител.
Искът бил за обезщетение от £ 500, което днес се равнява на около £40,000. За онова време това била внушителна сума — над два пъти повече от средния годишен доход в Шотландия. Размерът на претенцията бил определен на базата на сравнително близък до този случай от 1869, тъй като напълно идентичен на този на Донъхю нямало в историята на правораздаването.
Обвиненията срещу пивоваря Стивънсън
Адвокатът на Донъхю изложил следните обвинения срещу Дейвид Стивънсън:
- Стивънсън дължал отговорност към крайния потребител, поради което е трябвало да предотврати попадането на охлюва в бирата.
- Той е нарушил това свое задължение, защото не е осигурил адекватна система за почистване на бутилките, или ги е държал на места, достъпни за охлюви.
- Именно неполагането на това задължение е довело до вредата за здравето на Донъхю.
Илюстрацията е генерирана чрез AI технология специално за тази статия.
Защитната позиция на пивоваря Стивънсън
Стивънсън, представляван от своя изключително влиятелен адвокат Джордж Мортън, оспорил изцяло иска, започвайки с правната му основа. Той твърдял, че в англосаксонското право не съществува задължението, което му се вменява и съответно той не дължал отговорност към лице, което не е закупило продукта директно от него. Според него договорните му ангажименти приключвали в момента, в който е продал бирата на дистрибуторите.
Адвокатът настоявал, че стомашният проблем на Донъхю се дължал на „влошеното ѝ здравословно състояние“ по принцип, а не на точно тази бира. Претендираната сума от £500 била, според него, прекомерна.
Стивънсън отричал изобщо да е имало охлюв в бутилката, както и да е доказано, че бирата е негово производство. По онова време била широко разпространена практиката празните бутилки да се връщат на пивоварите за повторно пълнене. Поради това, твърдял той, било възможно бутилки с неговия етикет да са попаднали по погрешка при други производители. Това обаче поставя логичния въпрос – защо друг пивовар би напълнил бутилката със своя бира, без да постави собствен етикет?
Това изображение е създадено с помощта на изкуствен интелект с цел да илюстрира съдържанието на тази статия.
Съдебните битки
Съдебните битки се проточват около четири години.
- На първа инстанция съдът не отсъжда по същество, но отхвърля възражението на Стивънсън, че искът е изцяло неоснователен. Това е процесуална победа за Донъхю, защото съдията се произнася, че производителите дължат грижа към потребителите, което свързва директно Стивънсън и Донъхю, независимо, че нямат договор помежду си.
- Стивънсън обжалва с аргумента, че решението на първата инстанция противоречи на действащото англосаксонско право. Апелационният съд се произнася в негова полза.
- Донъхю от своя страна обжалва пред Камарата на лордовете - тогавашната най-висша съдебна инстанция, заменена днес от Върховния съд.
В решаващия етап на съдебната битка в защита на Донъхю се включва още по-опитен адвокат – Уйлям Милиган. Той изгражда стратегия, насочена към доказване, че казусът е от широк обществен интерес, защото засяга правата на потребителите и отговорността на производителите за дефектни продукти. Милиган също вижда възможността да промени закона.
Камарата на лордовете не решава въпроса дали изобщо е имало охлюв в бутилката, а дали производителят е имал задължение за полагане на грижа (duty of care) към крайния потребител, дори без договор между тях.
След оживени дебати съдиите се разделят в мненията си и с минимално мнозинство от 3:2 решават в полза на Донъхю. Съдът постановява, че производителят носи отговорност към крайния потребител, дори когато между тях няма договор. Това историческо решение бележи началото на нова ера в правото на непозволено увреждане или деликт в Англия и Уелс и поставя основите на раздела Tort Law , който бързо е възприет и в други държави с англосаксонска правна система, като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Пакистан и Бангладеш.
Лицата са генерирани чрез изкуствен интелект за нуждите на тази статия и не представляват портрети на реалните участници в събитията.
Принципът на „ближния“ и кой е нашият „ближен“?
Когато Камарата на лордовете се произнася в полза на Донъхю, водещото становище е на съдията лорд Аткин, който формулира така наречения принцип на ближния (neighbour principle). Сега това е отправна точка или „тест“, по който съдът решава към кого носим отговорност.
Кой е „ближният“ според лорд Аткин – и какво означава това оттук нататък?
Ближен е всеки, който може да пострада от нашите действия или бездействия. В случая със Стивънсън „ближни“ са крайните потребители, независимо колко далече се намират географски, защото бирата достига до тях, макар и да преминава през ръцете на търговци и сервитьори.
С други думи, ако е предвидимо, че действията ни могат да навредят на някого, който е близо до нас по отношение на обстоятелствата, ние носим отговорност – независимо дали имаме договор или не.
Например:
- Производител на храни, пуснал в продажба консерви с развалено съдържание, носи отговорност към крайния потребител, който ще ги консумира, дори продуктът да е купен от магазин, а не от него лично.
- Строителна фирма, оставила незаградена шахта на тротоар, носи отговорност към всеки минувач, които може да падне в нея.
Защо „ближен“?
Лорд Аткин, силно религиозен човек, черпел вдъхновение от Библията, където „ближният“ е не само близък до нас човек, а всеки, който се нуждае от нашата помощ. Така в закона се вплита и моралният елемент за нашата отговорност един към друг като хора.
Образ, генериран чрез изкуствен интелект за онагледяване в тази статия.
Сладко-кисела победа
Въпреки историческото значение на решението, Кери Мей Донъхю никога не получава исканите 500 паунда. Половин година след като Камарата на лордовете постановява решението си и връща делото за разглеждане по същество, Дейвид Стивънсън умира. Производството продължава срещу неговите наследници. На този етап вече не се спори по правния въпрос, а Донъхю трябвало да докаже само фактите, на които се основава претенцията ѝ: че в джинджифиловата бира е имало охлюв, че това е било в резултат от небрежност на Стивънсън и че именно това е причинило заболяването ѝ. Стига се до извънсъдебно споразумение, по силата на което Донъхю получава £200 – еквивалент на около £18,000 днес.
Има обаче още един аспект, който прави делото изключително. По време на съдебните битки Донъхю е била в крайна бедност. За да стигне до Камарата на лордовете, е подписала декларация, че няма средства да плати съдебни такси и адвокатски хонорари. И въпреки това, нейният случай достига най-високото ниво на правораздаване, което днес би било почти невъзможно.
След реформите в системата за гражданска правна помощ във Обединеното кралство, финансирането за дела по непозволено увреждане е силно ограничено, освен при тежки наранявания или въпроси от значим обществен интерес. В съвременни условия Донъхю вероятно би трябвало да разчита на Conditional Fee Agreement („no win, no fee“) или на частно финансиране – опция, която за човек в нейното положение би била почти недостижима. Така шансовете ѝ да стигне до Върховния съд (днешния наследник на Камарата на лордовете) биха били минимални – не поради липсата на правен аргумент, а заради финансовите бариери. И именно затова този случай остава толкова впечатляващ – защото показва, че понякога правосъдието печели битката срещу обстоятелствата.
Това изображение е генерирано чрез изкуствен интелект с цел художествена реконструкция и не представлява фотография или реално лице.
Лингвистична перспектива - охлюв или гол охлюв?
Още една любопитна подробност – на английски език има различни думи за охлюв (snail) и гол охлюв (slug). В съдебното решение, а и в анализите по решението навсякъде се използва snail (охлюв с черупка). В съдебното решение и всички по-късни анализи неизменно се използва snail – тоест охлюв с черупка. Логично е да предположим, че в бутилката по-вероятно е попаднал гол охлюв, защото по-лесно би се промъкнал през тесен отвор, в сравнение с охлюва с черупка. И двата вида са известни любители на бирата, което градинарите умело използват, като поставят вкопани съдове с бира за естествена борба срещу тях.
От правна гледна точка обаче видът на охлюва няма никакво значение - потребителят е трябвало да предвиди вредата.
Това изображение е генерирано за нуждите на тази статия от изкуствен интелект.
В заключение - съдбата на героите
- Дейвид Стивънсън, роден на 13 март 1869 в Пейсли, умира в родния си град на 69-годишна възраст от остра чревна непроходимост, пет дни след началото на състоянието и шест месеца след решението на Камарата на лордовете. Бизнесът му е поет от неговата съпруга и сина му. Фирмата е преименувана. През през 1956 г. е продадена и е съборена през 1960‑те години.
- Мини Оруъм, приятелката на Донъхю не участва като ищца, тъй като не е консумирала бирата и не е претърпяла вреда; името ѝ не се споменава повече.
- Кафенето „Уелмидоу“ е затворено през 1931 г. Сградата е разрушена през 1959 г. На нейно място днес има паметна плоча, описваща случая с джинджифиловата бира и разложения охлюв.
- Кери Мей Донъхю се развежда се през 1945 г. Има пет внука от сина си. Живеее скромно до смъртта си на 19 март 1958 г., когато умира в болница на 60 годишна възраст.
- Уилям Лийчман, водещият адвокат на Донъхю формулира и защитава революционния аргумент, че производителят дължи грижа към крайния потребител дори при липса на договор. Той води и преговорите за извънсъдебното споразумение. Продължава успешната си кариера, но остава в историята най-вече с този казус.
- Уилям Милигън, другият адвокат на Донъхю продължава блестящата си юридическа кариера – става главен юридически съветник, представлява Шотландия в парламента и накрая става съдия в най-висшата шотландска съдебна инстанция с титлата Лорд Милиган. Умира през 1975 г., на 76-годишна възраст.
- Джордж Мортън, адвокатът на Стивънсън, въпреки че губи делото пред Камарата на лордовете, кариерата му продължава успешно – след процеса той участва в други значими дела в областта на търговското и деликтното право.
- Лорд Дик Аткин, авторът на принципа на „ближния“, остава в историята като съдия, променил из основи деликтното право, и работи в Камарата на лордовете до смъртта си през 1944 г.
Източници – при подготовката на тази статия авторката се е позовала на следните източници:
Съдебни решения
- Donoghue v Stevenson [1932] AC 562 (HL)
- McCartney v Mills McCartney [2008] EWHC 401 (QB)
Книги
- Kevin Browne, Civil Litigation 2024/2025: Legal Practice Course Guides (LPC) (CLP Legal Practice Guides 2024)
- Stefan Fafinski and Emily Finch, Law Express Revision Guide: Tort Law (10th edn, Pearson 2023)
- Michael Howard, Civil Litigation and Dispute Resolution: Law Dictionary and Exercise Book (CreateSpace Independent Publishing Platform 2015)
- Kirsty Horsey and Erika Rackley, Tort Law (7th edn, Oxford University Press 2023)
- Stuart Sime, A Practical Approach to Civil Procedure (25th edn, Oxford University Press 2022)
Академични статии
- Adrian Zuckerman, ‘No Justice Without Lawyers — The Myth of an Inquisitorial Solution’ (2014) 33 CJQ 355
Онлайн ресурси
- Paisley Snail Ltd, ‘The Story’ accessed on 31 July 2025
- Scottish Archives for Schools accessed on 31 July 2025